Спорт » Отбор ПИК 3000 » Орлин Колов - Фори

Орлин Колов - Фори

„Роден съм на 04.04.1975г в гр. София.  Живея в Плевен. Първите ми стъпки в „екстремното”, ако мога така да кажа, са от когато бях на 5 години. Тогава баща ми ме заведе на екскурзия до с. Карлуково, организирана от ТД „Кайлъшка долина”. Целта й бе влизане и опознаване на по-достъпните пещери в района с опитен водач. При това ходене нещо ме грабна. Макар и още много малък сякаш почувствах как ще се развият нещата за напред. Последва Еверестката експедиция от 1984г, покрай която се вдигна много шум и аз бях силно въодушевен. След още няколко  години, т.е. през 1987 г, се оказа, че от с. Горталово, което е разположено на 15 км южно от Плевен, ще започнат първите ми стъпки в катеренето и пещерното дело. Самото село е разположено в красив каньон с дължина над 10 км, височината на скалите е до 40 м и има около 60 пещери. Тогава все още не знаех какво са това „оригинални джаджи” и катеренето ставаше с конопено въже, закупено от пазара, а карабинерите – огънато арматурно желязо. Но пък ентусиазмът беше голям!

Дойде 1991 г. и официално се записах първо в алпийския и два месеца по-късно в пещерния клуб в Плевен. Нещата започнаха да си идват на мястото и през 1992г взех участие в зимна експедиция в Италия в пропастта „Емилио Комичи” на -780м.

Няма да забравя първите си стъпки в зимното катерене – началото на 1993 г. на проведената зимна алпиниада „Амбарица” на Северния Джендем. Тогава се проведе и едно от първите състезания в България по ледено катерене. С усмивка си спомням как „другарят” Петко Тотев бе така любезен да ми обясни що е то ледено катерене, що са то сечива и сиреч за какво става на въпрос.  През 1996 г. по време на същата зимна алпиниада, при изкачване от мен  и Мартин Маровски на тур Малчика, станахме свидетели на нещастен инцидент. Тогава везната веднага при мен рязко се наклони в полза на спортното и състезателно катерене. Тренирах и участвах в десетки състезания. В този период успях да изкача няколко маршрута 9-та минус, 9-та категория UIAA он сайт и няколко 9 плюс, 10 минус, 10 по UIAA ред поинт. През 1999 г. взех участие в световна купа по състезателно катерене в гр. Безансон – Франция. Същата година едно участие на Републиканското състезание по ледено катерене на Мальовица постави началото на новата страст – състезателното ледено катерене. Което в плевенския алпийски клуб в последствие доста се разви. От този момент нататък участвах във всички състезания по ледено катерене в България, както и в няколко световни купи. През 2000 г. бях избран за организатор на пещерен клуб „Студенец” – Плевен. През 2003 г. на ръководената от мен пещерна експедиция в Албания за щастие нещата се развиха добре и постигнахме успех. Поставихме своеобразен български рекорд, като пропастта ВВ – 30 се оказа дълбока 610 м. Това за сега е най-дълбоката открита и изцяло проучена от българи пещера, а и до сега най-дълбоката в Албания.

2005 г бележи едно ново начало. Бях избран от управителния съвет на Федерацията по спелеология за ръководител на българското участие в международна експедиция в най-дълбоката пещера в света „Крубер” (Вороня) –  минус 2164 м. През лятото на същата година най-накрая реших да пробвам що е то водолазно дело и има ли почва при мен. Имах идея след необходимата подготовка да пробвам гмуркане в подводни пещерни галерии или както пещерняците ги наричат – сифони. Това се оказа по-екстремно и опасно от всичко, което съм вършил до този момент. Там и най-малката грешка се заплаща скъпо. Много хора са се опитали да дишат под водата (без въздушен апарат), но за нещастие никой не е успял.

Нещата леко по леко тръгнаха. През 2006 г. плевенският клуб проведе пещерно – водолазна експедиция отново в Албания под връх Мая Аранит, където преминах и първия си сифон. Той се оказа с дължина 70 м. С цената на доста труд, усилия и подготовка, до момента за 3 години направих над 50 гмуркания в сифони. Като по-значими мога да спомена Мая Арапит, Черния извор, Хубча, Голубоица, Триградския извор, Житолюб, Жеково езеро и други.

Благодарен съм на ТД „Кайлъшка долина”, които 19 години ме подкрепят и благодарение на тях станах това, което съм. Благодарности за подкрепата и на Събирателно Дружество „Вертикал” – Плевен в лицето на Сенко Газдов, Милен Димитров и Красимир Петков; на Явор Иванов Пламен Йорданов – професионални водолази, както и на приятелите от „ПИК 3000” – вносители PETZL.”

 



Официален представител за България на: