Екстремен фрийрайд – Вивиан Брюше споделя своя опит за контрол над непредвидимото

Сред екстремните скиори, практикуващи в масива на Мон Блан, Вивиан Брюше е известен със стремежа си да отлага максимално момента на използване на въже. Целта му е спускането да стане само със ски, за да спази максимално логиката на линията на спускане, дори с риск да повреди малко кантовете на ските поради съприкосновение със скала или лед.

Малкото тегло е предпоставка за бързина и следователно за безопасност

Често най-красивите екстремни спускания със ски биват осъществени след дълго проучване и редовно следене на условията, за да няма неприятни изненади. На Верт, на Шардоне или на западната стена на Мон Блан рапелите, ако има такива, предварително се набелязват, точно както и маршрута за изкачване. Тази предварителна подготовка позволява да се избере подходящата екипировка, за да не липсва нищо, но и за да не се носи излишно. Малкото тегло е гаранция за бързина, но също и за сигурност.

RAD SYSTEM: да имаш средство за спасяване, без да си претъпкваш раницата

Ако маршрутът на изкачване е техничен, трябва да се носи подходящ алпийски инвентар и да се осигуряваш с динамично въже. Както направихме месец януари при премиерата на "l'allumette" (свещичката) с Джереми Одибер. Това е една приказна линия на Флам дьо Пиер, където един 60 метров участък от микстов терен се намира между участъците, които се спускат със ски.

Но обикновено при екстремни спускания скиорът се стреми раницата му да бъде лека, особено ако се изкачва по линията на спускане.  Няма много смисъл да се обвързваш с въже при изкачване по снежен склон, който после ще го спускаш соло със ски. В такъв случай Вивиан носи своята RAD SYSTEM, която може да му послужи за евентуални рапели и за да има средство за спасяване, без да си препълва раницата.

Когато се случи непредвидима ситуация

Разбира се, най-лесното решение е да не се носи изобщо въже, както правят много скиори и в района на Шамони, и на Ла Грав. В такъв случай трябва да си сигурен, че всичко ще се развие по план! Защото проблемът във високата планина, дори за експерти като Вивиан, е, че тя е непредвидима. Всеки се е сблъсквал с това поне веднъж, било поради промяна в метеорологичната обстановка, било поради трудни снежни условия или много крехки мостове между ледниковите цепнатини. През месец май миналата година по време на тези снимки бяхме обхванати от мъгла. И се принудихме да търсим вариант „Б“,  без да имаме видимост. А се намирахме в един сравнително лесен сектор на Егюй дьо Миди. В нашите планове не влизаше обвързване с въже, но въпреки това всеки от нас носеше по една RAD SYSTEM - за всеки случай. И предвид промяната на времето, това се оказа добра идея - благодарение на аварийното оборудване, което носехме, ние спуснахме един рапел през скали и избягнахме цепнатините и дори успяхме да направим  няколко хубави завоя и не бяхме „капо“за деня. В противен случай трябваше да преминем през зона с ледникови цепнатини, без да имаме екипировка и в обстановка на пълна мъгла - ситуация, която трябва да се избягва.

Текст и снимки: Boris Dufour 

По материали от Petzl